Бих искал да задам няколко въпроса на придобилият популярност напоследък „журналист“ Иво Инджев:

1. Кой са родителите му, какво са работили и били ли са членове на БКП?

2. Били ли са родителите му или други негови роднини сътрудници, агенти или щатни служители на ДС?

3. С какъв успех е завършил средното си образование и използвани ли са роднински или партийни връзки за да замине да учи в Москва? Какви точно са били критериите по които е избран и пратен на обучение там? И кой е платил за обучението му?

4. Кога за първи път му е предложено и кога става секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС под псевдонима „Ивайло“?

5. Зависела ли е карирерата му, като журналист от това дали ще приеме или не да сътрудничи на ДС?

6. Бил ли е самият той член на БКП и ако е бил докога и какви постове е заемал в партията?

7. Откога знае, че собственик на БТВ е Красимир Гергов, както и за принадлежноста му към службите?

8. Познава ли се лично с други агенти на ДС и има ли лични приятели сред тях?

9. Как е открил и осъществил връзка с издателство „Ентусиаст“, случайно ли е станало?

10. Откога съществува издателството, кой му е собственик и има ли собственика му връзка с ДС?

11. Била ли е съпругата му агент на ЩАЗИ и самият той работил ли е за свръзката на двете разузнавателни служби ДС и ЩАЗИ?

Чрез тези въпроси, не целя да защитавам президента на България – агент ГОЦЕ, а да се убедя, че “ журналистът“ Иво Инджев – агент ИВАЙЛО  заслужава доверието на обществото.

източник: http://neverojatno.wordpress.com/2010/06/11/ivoindjev/

Премиерът Бойко Борисов одобри предложените му смели здравни реформи от новата министърка Анна-Мария Борисова.

„Реформите предложени от нея – заяви премиерът -  ще обърнат представите на европейците за здравеопазване, че дори и на целия свят. Жената която намерих на магистралата, предложи и аз се съгласих, всички певци и певици, независимо от жанра в който се изявяват, да бъдат прехвърлени на разположение на Здравното министерство. Всяка група или отделен изпълнител, ще дават дежурства в спешните центрове в сраната, като при спешни случаи, когато се касае за спасяване на човешки живот, ще правят благотворителни концерти. Събраните средства от концерта ще отиват за лечението, а ако са недостатъчни за погребението на съответния нуждаещ се. Мисля, че музикалните изпълнители, ще заместят достойно избягалите зад граница български лекари и медицински сестри и ще докажат на практика че музиката е едно своего рода лечебно средство, което както знаеме се твърди още от древноста. Нашите музиканти са по даровити от нашите лекари и ще го докажат до няколко месеца, все пак те са наследници не на кой да е, а на прочутия Орфей. Освен това, нашите певци и певици, са много по алтуристично настроени отколкото самите лекари и са доказвали това неведнъж, по време на своите досегашни благотворителни концерти. Искам да кажа на българските здравни работници : Бягайте в чужбина. На нас не ни пука за вас, вие може да искате по-високи доходи, но свободния пазар на труда показва друго, а именно, че докато има човеколюбиви изпълнители готови на благотворителност и съвестни граждани които да пращат есемеси, то няма нужда от вашите висококвалифицирани и скъпи медицински услуги. Вървете на запад. Ние тука всички ще учим погребалният марш!“

източник: http://neverojatno.wordpress.com/2010/06/10/zdrave-2/

Изобщо, творчеството му много се доближава като усещане до Pink Floyd, поне що се отнася до моята личност. Най-точното описание, което съм чувала за музиката му е „еклектична“, което е финия термин за  „музикален тюрлю гювеч“.

Та Scratch My Back действително е някакъв миш-маш от кавъри на песни от най-различни жанрове. Примерно откриващата песен Heroes, която ме впечатли на първо слушане най-силно, е на Дейвид Бауи. Всички парчета са изпълнени с голям филхармоничен оркестър и повечето от тях звучат наистина прекрасно (може би единствено кавърът на Рейдиохед – Street Spirit подразни нервната ми система, защото там леко избиваше на виене и крясъци.)

На второ прослушане най-силно ме впечатли Après moi. Не че ми хареса, просто ми повлия.  Оригиналът принадлежи на Регина Спектър, млада дама, която е руска еврейка, живееща в САЩ от доста години вече. Което обяснява и стиха на Борис Пастернак, изпят с прекрасен акцент.  Гейбриъл пропуска куплета на руски, но пък неговия кавър звучи много по тревожно, заради цигулките на заден фон.

Има нещо много смущаващо в текста на песента. Като оставим настрана така известния цитат на Луи XV (или на любовницата му Помпадур) „След мен, и потоп“, който на на френски и английски си е също толкова безмислен и двусмислен, идваме до припева. Не знам какво да си мисля за лирическия герой, който вие/предупреждава/говори със себе си или реален събеседник:

Be afraid of the lame, they’ll inherit your legs
Be afraid of the old, they’ll inherit your souls
Be afraid of the cold, they’ll inherit your blood
Après moi, le deluge, after me comes the flood

Ето и самата песен в изпълнение на самата авторка:

Наистина ми е трудно да си обясня защо толкова се впечатлих от тази песен, освен че е странна и запомняща се.

Оригиналът на другата интересна песен в албума принадлежи на Talking Heads и се казва Listening Winds. Песента започва баладично, но постепенно изгражда доста силна и зловеща атмосфера.  The Book of Love (оригиналът е от The Magnetic Fields) и My Body is a Cage (Arcade Fire) също са много стойностни и допринасят за доволството ми от този албум.

Поне докато съм в подходящото настроение за Питър Гейбриъл, разбира се…

източник: http://knigoman.wordpress.com/2010/06/11/%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4-%D0%BC%D0%B5%D0%BD-%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%BF-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B5%D1%88%D0%B8-%D0%BC%D0%B8-%D0%B3%D1%8A%D1%80%D0%B1%D0%B0/